encoding:1251/cp1251/win1251 Моят опит показва, че като намери материала (примерно 20 приказки), човек е по-добре да си поиграе малко и да запише 20 отделни звукови CD-диска, отколкото един даннов с всичките .MP3-ки на него. Отделните дискове са като отделни книги, докато единият сборен е като цяла библиотека накуп. Детето може да се ориентира и избере от 20-те различни картинки-надписа, а иначе търсенето е невъзможно. Нарисувайте му ги - всяко дете ще се радва повече на едно разкривено пате отколкото на полувидим надпис на шльоковица. И още, 2 приказки по 35 минути се записват на 2 отделни диска, въпреки че се събират на един - просто иначе няма заспиване. "Може" не означава "Трябва"... === направи си сам CD -> mp3 === сравнително лесно е. има 1001 програми за целта. 1. сваляне не cd-то на парчета 2. преобразуване/компресиране на парчетата в .mp3 формат (има и по-нов .ogg формат обаче почти нито едно желязо/устройство не го разбира) Повечето програми предлагат и двете наведнъж. Терминът е cd-rip (изкормване). Само трябва доста да се внимава в качеството и параметрите на mp3-преобразуването - и най-добре е преобразувателят да е отделна/външна програма която само да се управлява от горната. Най-добри резултати дава високо-качество + variable-bitrate + joint stereo, т.е. променлива "скорост" и събрано-стерео. Постоянната скорост дава излишък за 80% от материала и недостиг за 10%, което обаче много се чува. Променливата скорост означава адаптивно/следящо кодиране - според спектъра в момента се променя скоростта. Пример: аз полвам lame от http://sourceforge.net/projects/lame, със следните параметри: - lame -h -v -V 0 : най-високото възможно качество, за архивни цели; неразличимо от оригинала; - lame -h -v -V 5 : за интернет/обмен - достатъчно високо качество, почти неразличимо от оригинала; Повечето хора дори няма да направят разлика между горните 2 - добрият слух също трябва да се тренира. Примерно едно и също парче става 5.5МБ s -V0 / 3 MB с -V5, и 4 МБ с 160кбита постоянна скорост / 8МБ с 320кбита, Само че първите 2 стават за слушане, докато 160кбита звучи ужасно тъпо, а 320кбита е огромно (и може да звучи по-зле от -V 0, въпрос на спектър). Така че - променливо (т.е.адаптивно/следящо) кодиране му е майката... ======================================= ======================================= === свали си сам плоча === Това е малко по-трудно. Доста по-трудно, ако плочата е зле. Изисквания/процедура: - хубав грамофон - внимателно проверете какво се чува без плоча. Всякакви източници на бръмчене да се махнат / отдалечат - и особено разни трансформаторчета и пр. Импусните захранвания също правят бели - последният път при мен бръмчеше заради един външен диск - изключен, но с включено захранване... и само като пипна кутията и се разбръмчава! За незамасени входове и прослушване между каналите няма да говоря. - смислена програма за запис на звук - с индикатор на нивото! - определяне на слух И визуално какво да е входното записващо ниво, за да не препълва - за разлика от аналоговия запис, цифровият не търпи _никакво_ препълване.. Има програми, които смятат какъв процент от вх.сигнал е бил "порязан" - но не може да се разчита сляпо на това. Само прослушване на резултата около съмнителните места - вижте къде сигналът излиза извън рамките, и чуйте там. Ако не става, намалява се нивото, и пак запис отначало. - редактор за анализ на резултатния сигнал + цифрова обработка/филтрация -- махане на постоянната съставка (така че нулата на синусоидатата да отиде в 0) - автоматично -- премахване на шума (особено на бръмчене/бучене) - ръчен+слухов избор на откъс, който да се счита за 100% шум, и после "изваждане" на неговия честотен спектър от общия сигнал. откъсът е добре да се филтрира малко преди да се счете за шум, за да не изчезнат и полезни честоти. Обикновено се получава ефект като говор-в-кутия, който е неприятен, но може да се доведе до минимум. -- премахване не големи пук-ове/пращения (ръчно+слух) - разхождате се по файла, избирате си пук-чета, и ги усреднявате/линеаризирате... НИКАКВИ автоматични обезшумители! За сега единствената програма, която съм намерил, е звуковият редактор на exactaudiocopy.de. Почти става. Може би има и други. Плочата се избърсва/изчетква, измива се със сапун и топла вода, и се пуска. Полива се /пръска се с малко вода, която се размазва така, че да се получи плътен воден слой (но минимално тънък) - това намалява пукането до минимум. Колкото по-мръсни/надрани, толкова по-внимателно се прави горното. Може да се наложи пре-настройка на теглото върху иглата (дори в двете крайности!), за преминаване през проблемни драскотини - предизикващи прескачане или повтаряне - ако не става с по-тежко, опитайте с по-леко. При особено тежки случаи се налага каналите да се прокарат едва ли не наново - слагал съм пълен кибрит в/у главата. Може дори да се ползва ножче и ръчно да се поправят... но тогава може би е по-добре да се намери по-запазена плоча. След записа, ако има съмнения за прескачане, резултатът се прослушва... и евентуално се повтаря процедурата. После... махането на пук-овете също е доста пипкава работа. В повечето случи те не пречат - слухът и мозъкът са доста адаптивни и ги игнорират. Но в някои... просто _трябва_ да се махнат. Така че много, много търпение. засега толкова, някой ден може да обясня и по-подробно. чао свилен